Начин на вземане: Венозна или капилярнa кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.

Условия за вземане: Материали се събират до последната сряда на месеца.

Кога ще бъде готов: Потърсете ни допълнително за информация

Aнти-GAD и анти-IA-2

Това са автоантитела, насочени срещу антигени на островните клетки на панкреаса.

GAD (Glutamic Acid Decarboxylase) e ензим, установен в централната и периферна нервна система, островните клетки на панкреаса, тестиси, яйчници, тимус и стомах. Има важни метаболитни функции, свързани с регулация на невротрансмисията в мозък и в контрола на освобождаване на инсулина от секреторните гранули.GAD съществува в 2 изоформи – МТ 65 kDa (GAD 65) и MT 67 kDa (GAD 67), които имат 68% прилика. Болни с автоимунен диабет I тип имат автоантитела срещу GAD 65, за разлика от болните с неврологични болести, където антоантителата са насочени срещу GAD 67. IA-2 е тирозин фасфатаза, която също се експресира в панкреаса и мозъка.

Клинично значение
Анти-островните автоантитела се свързват с островните клетки на панкреаса и ги разрушават, като по този начин разрушават тяхната основна фукция – производството на инсулин. Високите автоантителни титри (количество) корелират с разрушаването на бета клетките на панкреаса и често намаляват към края на първата година на заболяването.

Антителата срещу панкреасните островни клетки се установяват при:

  • 70 – 85 % от болните с инсулин-зависим захарен диабет (ИЗЗД)
  • 50 -90 % от възрастни болни с латентен автоимунен захарен диабет (ЛАЗД)
  • 5 -10 % от близки роднии на болни с автоимунен гестационен диабет.У
  • становяването на анти-GAD65 или IA-2 антитела при роднини на болни с автоимунен диабет (до 80%) може да е маркер за предстоящо развитие на такъв в бъдеще.Малък % от болни с не-инсулинизависим диабет (тип 2)